Популяризира се още през далечната 1302 г., когато го описва италианският ботаник Пиер Креченци. 

 

Среща се и под името Мюскадел (Muscadelle), той често се добавя в неголямо количество при асамблажа на белите вина. В известно количество, добавен към грозде от червени сортове, влиза в състава на прочутите вина “Кианти”. Този сорт, от който в района Арманяк има около 11 250 ха (75 % от площта на лозята), добре приспособен към местните почви, е устойчив на студ, адаптиран към оидиум и сиво гниене, и е сравнително устойчив на суша и много родовит - от един хектар се получават до 100-150 хл вино. 

 

Требиано е един от основните сортове, от който се получава “Арманяк”.

 

Агробиологична характеристика: отнася се към групата на много къснозреещите сортове (узрява през първата половина на октомври). Гроздът е средно голям до голям, крилат. Зърното е малко, почти сферично, покрито със средно дебела, жилава, жълто-зелена с восъчен налеп кожица. Изресяване и милерандаж при този сорт не се наблюдават. Има афинитет към разпространените в страната подложки, но най-подходяща за него е 41 Б.

 

Технологична характеристика: в консумативна зрялост гроздето натрупва около 18-21% захари и съдържание на титруеми киселини- 7-9,5 г/л. Гроздето има добра захарност, която достига 24-25% и висока киселинност. Вината от него са с фин вкус и бързо развиват букет, но не подлежат на развитие при стареене. У нас се използва предимно за дестилатни виноматериали.

 

Устойчивост: лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури и суша, но притежават добра устойчивост на оидиум и сиво гниене.

 

Добив: отличават се с добър растеж и много добра родовитост (средният добив от декар е 1000-1500 кг). В района на Поморие и Бургас от него се получават виноматериали за получаването на бренди („Ахелой”).

 

Лист: голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре неопределено, с едро мехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до средни, затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа, понякога по-светло оцветени. Нерватурата отгоре и отдолу е светложълтеникава. Дръжката е средно дълга, светлозелена, гола. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят: двуполов.

 

Почва: предпочита леките песъчливоглинести почви, където проявява своите ценни качества.