Сорт Молдова е червен, комплексно устойчив десертен сорт грозде. Получен от кръстоска между сортовете Гузала карах Сей вилар 12375 в Кишиневския институт по лозарство и винарство. 

 

Отнася се към среднозреещите или къснозреещите сортове (в зависимост от условията, при които се отглежда). Узрява около 15-25 септември. В някой по-северни райони и с по-голяма надморска височина в отделни години може да не успее да узрее напълно. 

 

Листата на лозата са средно големи, слабо нарязани, почти целокрайни, 3-5-делни. Цветът е двуполов, гроздът цилиндрично-коничен или коничен, полусбит, средно голям. Средната маса на 1 грозд е 385г. Отделни гроздове могат да достигнат тегло и до 1 кг. Зърно - едро (25/19мм), яйцевидно, тъмновиолетово, с плътен восъчен налеп. Кожицата обикновено е дебела, плътна, здрава и интензивно обагрена (характерен белег за сорта). Месестата част е хрупкава. Вкусът е неутрален. Растежът е силен, не понася сгъстяване. 

 

Лозите от сорт Молдова са силно растящи, поради което трябва да се внимава при избора на схема за засаждане. Сгъстяването при него е неприемливо, тъй като в такъв случай се наблюдава изресяване и съответно намаляване на добива. Гроздовете стават рехави и сравнително малки. Подходящи за него са високостъблените и асмовидните формировки със свободно разположение на прираста. Леторастите се разполагат хоризонтално. Сортът Молдова проявява най-добре своите стопански качества при хоризонтално разположение на едногодишния прираст при асмовидно отглеждане. В този случай гроздовете и зърната достигат своите максимални размери. Така на 8-а-10-а година при асмовидно отглеждане, добри почвено-климатични условия и разстояние на засаждане 4х5 м се получават добиви от 150-170 кг от една лоза с добре развити и оформени рамена, кордони и едногодишен прираст. 

 

Лозите от сорт Молдова встъпват рано в пълно плододаване. Обичат топлите, добре обезпечени с вода и хранителни вещества почви. Сортът е чувствителен към варовитите почви. Чувствителността му към ниски зимни температури е средна. Към гъбните болести е с повишена устойчивост. Против мана практически не се води никаква химическа борба, а срещу оидиум в отделни години с повече превалявания са необходими само 1-2 пръскания. Притежава също повишена устойчивост към кореновата филоксера, поради което позволява да се отглежда на собствен корен в личното стопанство, дори там, където има компактно наличие на коренова филоксера в почвата. Устойчивостта му към сиво гниене и антракноза също е повишена. Към болестта екскориоза е неустойчив.

 

Гроздето може да се съхранява дълго. Притежава високи пазарни качества, добра транспортабилност и е подходящ за консумация в прясно състояние и съхранение. Може да се съхрани до март-април на следващата година. Гроздовете могат да се запазят добре също и върху лозите. 

При презряване транспортабилността и съхраняемостта му значително се понижават.