Сортът е разпространен в Австрия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Люксембург, Хърватия, Унгария, България, Румъния, Словакия, Украйна, САЩ, Канада, ЮАР, Нова Зеландия и др.
В България е райониран, но засадените площи от него са ограничени - основно в Североизточна България.
Траминерът е силно склонен към мутация. В някои страни названието "траминер" се е наложило в употреба и се използва като синоним на "гевюрцтраминер".
Сортът е познат и с наименованията: Traminer Musque, Traminer Parfume, Aromatico, Rusa, Traminac, Tramini, Rousselet, Edeltraube, Savagnin Rose, Traminer Aromatique и Roter Traminer и др.
Ранозреещ до среднозреещ сорт - гроздето узрява в началото и средата на септември. Има среден растеж, висока родовитост и дава среден добив. Средният добив от декар е около 700 - 800 кг. Устойчив на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. За него са подходящи сравнително по-богати, хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви в по-хладните, проветриви хълмисти терени. Сортът не е устойчив на гъбни болести, напада се от пероноспора и оидиум и при дъждовна есен гроздето загнива.
Гроздът е малък до много малък (100 гр.), коничен, понякога крилат, сбит. Зърната са дребни, овални, сиво-розови и жълтеникаво-червени до червеникави, покрити с обилен восъчен налеп. Кожицата е дебела и жилава. Месото е сочно, сладко и ароматно.
От гроздето се получават много ароматни, висококачествени бели сухи, полусухи и сладки вина и шампански виноматериали. Сортовите вина се отличават със златистожълт цвят, високо алкохолно съдържание и екстракт, и силен сладникав аромат с преобладаващи нотки на цветя и екзотични плодове, който се развива при отлежаване. При по-прохладен климат, и когато плодовете са заразени с благородна плесен, от ботритизираното грозде могат да се получат изключително сладки вина с наситения, характерен за сорта аромат.