Напояване: Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение: Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух: въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва: Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви.
Подрязване: За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга. Всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
